• Димитър М. Иванов
    МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И РИСКОВЕ, ПОРОДЕНИ ОТ ГЛОБАЛНАТА КОРОНАВИРУСНА КРИЗА
    Резюме: Статията анализира настоящата започнала глобална икономическа криза, породена от коронавирусната пандемия (2020 г.). Авторът цели да определи и да дебатира характера на сегашната криза, нейния външен зародиш, но и пораждащите я в периода след глобалната финансова криза от 2008 г. макроикономически, финансови, институционални и социални дисбаланси. Използвайки този анализ, се идентифицират по-дългосрочни макроикономически предизвикателства и рискове, които биха задълбочили и продължили сегашната криза както в глобален план, така и спрямо европейската икономика и България. Основната теза, към която се придържа авторът, е, че са налице както типични за съвременните кризи от 1929 г. от 70-те години и тази от 2008 г. характеристики и уроци за следване, така и че всяка криза носи свой собствен характер и особености. Използвайки тази теза, статията насочва внимание към същностните критични проблеми на световната икономика, а не само на тези, породени от коронавирусния шок.
  • Боян Илиев
    Мултирисковото застраховане на земеделските култури – мит или реалност
    JEL: G22, Q10
    Резюме: Застраховането на земеделските култури е един от консервативните видове застраховки. Кардинални промени в неговата организация се правят много рядко. В момента обаче в Република България съществуват условия именно за такава промяна. Съвременното развитие на земеделското производство е предпоставка за промяната в технологията на този вид застраховане, с оглед неговото адаптиране към претенциите, които земеделските производители поставят пред него. В статията се застъпва тезата, че подобна промяна може да стане чрез трансформиране отговорността на застрахователните дружества – от отговорност за опре-делени рискове и загуби към отговорност за всички рискове и загуби. С други думи, е възможно да се премине към така нареченото мултирисково застраховане. Мултирисковото застраховане се възприема като нещо ново, което сега си пробива път в развитите държави от Европейския съюз. Това е и причината то да бъде коментирано. Целта е да бъде избран вариант за неговото прилагане, който да отговаря най-добре на особеностите в развитието и традициите на растениевъдството в Република България и на застрахователната практика, свързана с него.